Видеокарта

loading...

Видеокартата на компютъра предствалява печатна платка и е задължителен елемнт на компютърната конфигурация. Нейната функция е да осъществява връзката между монитора и дъното на компютъра или иначе казано да преобразува данните в разбираем за монитора вид. Видеокартата има различни елементи като главните са: графичен процесор(GPU), памет и една интегрална схема наречена Цифрово-аналогов преобразувател(RAMDAC). Работата на видеокартата се контролира с определен софтуер, който се нарича драйвер(Driver). Без него контролера не би работил на съответната машина.

Графичния процесор обработва постъпващата информация и негова задача е да облекчи също така работата на централния процесор при изпълняване на графични приложения. Като цяло той е специализиран за работа с графика. Също е изграден от милиони транзистори, но са значително по-малко от тези на централния процесор. Той също притежава определена тактова честота. Паметта е мъстото където се съхранява постъпващата графична информация. В днешните видеокарти тя играе значителна роля за определяне на производителността на чипа. Преди години видеокартите бяха с памети от по 128 MB, 256 MB, 512 MB, а най-новите имат по 768 Mb, 1Gb до 1.5 GB, което са чудовищни цифри. Усъвършенстването на паметите води и до появата на различни видове както при оперативната-старите GDDR1 сега се изместват от GDDR2(също не толкова нова), а вновите видеокарти GDDR3 и GDDR4 са най-използвани. От значение също така е шината за паметта, която се измерва в битове. По евтините видеокарти иматорязани шини за достъп до паметта и обработват по-бавно информацията. В някои дънни платки се вграждат фабрично видеоконтролера, но производителността е значително по-малка от на отделна видеокарта. Това са евтини решения, не са удобни за игри и други триизмерн иприложение, но във новите дънни платки все по-често се вграждат, което до известна степен вдига и цената. Цифрово-аналоговия преобразувател чете цифовите данни от паметта и ги преобразува в аналогов вид, разбираем за процесора, защото повечето монитори се свързват към видеокартата с аналоговия интерфейс VGA. Има и монитори с цифров интерфейс(DVI), но те са по-скъпи от останалите. Скоростта с която преобразува сигнала игаре роля при определяне на честотата на опресняване, която може да поддържа видеокартата. В някои видеокарти той се вгражда в процесора.

При избора ан видеокарта най-важните характеристики са обем на паметта, честота на ядрото, интерфейса и също така разделителните способности и чрестота на опресняване. При по-старите видеокарти интерфейса се наричаше AGP(Accelerated Graphics Port), като имаше стандарти 2x, 4x, 8x. в новите видеокарти се използва една нова шина, която се нарича PCI-E(PCI-Express) и също така има различни стандарти от 1x до 16x. Тя е по-бърза от AGP шината и е предпочитана от производителите. Видеокартата трябва да поддържа достатячна разелителна способност в зависимост от монитора. Желателно е да поддържа поне 1024x768, а при новите и по-големи монитори трябват 1280x1024 и дори 1600x1200. Честотата на опресняване също е важна и трябва да бъде от 65, 75 , 85 Hz и повече.

Днес производството на видеокарти и съсредоточено в бизнеса на две големи компании- Nvidia и ATI. Битката между тях е оспорвана като цените и характеристиките на картите им са доста сходни. Компанията ATI скоро беше закупена от AMD и вече се води нейна собственоста като ATI AMD.